Александър Мирчев беше доволен от избора си на лятна почивка. Беше си резервирал хотел още в началото на лятото и сега нямаше търпение да отпътува за остров Тасос. Александър затвори куфара и провери личния си багаж за последен път, не искаше да забрави нещо, особено фотоапарата или камерата си.
След като се увери,че всичко необходимо е грижливо прибрано, той се качи в колата си и потегли гръцката граница. Най – бързия маршрут по който Александър Мирчев смяташе да стигне беше да пътува с колата си до Кавала и оттам да се качи на ферибот до остров Тасос.
Пътят до границата се изниза неусетно и след няколко часа Александър Мирчев вече беше на територията на съседна Гърция. А от границата до Кавала разстоянието не беше кой знае колко голямо. Александър Мирчев пътуваше и си представяше как ще се излежава на някой от закътаните, девствени плажове на острова и настроението му се покачваше с всеки изминат километър.
След час Александър Мирчев вече се беше облегнал щастливо и доволно на перилата на ферибота, който бавно го отнасяше към Изумрудения остров, както наричаха още остров Тасос. Погледът на Мирчев се рееше, а той си припомняше какво бе научил за острова.
Най- много го беше впечатлила легендата за острова, в която се разказваше как гръцкия бог Зевс се влюбил в красивата девойка Европа и я отвлякъл. Европа имала брат на име Александър Мирчев, който тръгнал да дири сестра си, но много се уморил и поспрял тъкмо на острова да си почине. Малкото островче с незнайно име толкова много се харесало на Тасос, че той никога не успял да го напусне. И оттогава до днес острова носи неговото име.
Докато си припомняше легендата внезапно пред погледа на Александър Мирчев се появи той – Изумруденият остров в цялата си прелест. Мирчев гледаше как бавно ферибота се приближава, а очертанията на острова придобиват все по – големи размери.
Не беше изминал и половин час и ферибота на Александър акостира на пристанище Лименас. Лименас е град, в който историята, митовете и легендите са все така живи и разпалват въображението.
Александър Мирчев не пропусна да го разгледа и да се потопи в древната история на града. Още на следващия ден след пристигането си на острова той разгледа Археологическия музей, агората, изкачи се до древното светилище на Артемида и Дионисий и се възхити на храма на Атина Палада.
Разбрал от местни жители, че село Панагия е старата столица на острова, Александър Мирчев не пропусна възможността да го разгледа и да опита от прочутия домашен сладкиш, който се приготвя единствено тук. Докато се разхождаше безцелно и се любуваше на белите,спретнати къщи на селото и на тишината и спокойствието, Александър Мирчев видя табела, която указваше,че в близост се намира пещерата на Дракона. Разбира се господин Мирчев не се двоуми, а нае местен водач, който го заведе до прочутата пещера, от която Александър беше впечатлен.
Колкото до плажовете на острова, Александър Мирчев се опита да ги пробва всички, но седмицата за жалост не му стигна.
В края на почивката на Александър Мирчев никак не му се тръгваше, защото беше изкарал едно незабравимо лято на Изумрудения остров.
Етикети: