Песента за маратонки, не обувки
Преди няколко дена слушах една много готина българска песен, в която се говореше за бели маратонки и изтъркани джинси. Много я обичах тази песен като малка и всъщност тя ме запали толкова много по този вид обувки. Също така много повече предпочитах да нося дънки или панталони, отколкото поли и рокли. Те са много по-неудобни и трудни за носене. Все едно е да се увиеш в чаршафи и да тръгнеш да ходиш така по улиците.
Пуснах си радиото преди няколко дена и попаднах точно на тази песен и тя някак си ми върна любовта към този вид обувки. Веднага излязох от вкъщи, отидох при баба и дядо и си намерих стария чифт бели маратонки, с които толкова много обичах да ходя насам-натам като малка. Те, разбира се вече не ми ставаха, но с удивление разбрах, че старите ми рокли все още ми стават. Аз мислех че доста съм напълняла откакто съм пораснала, но явно не съм мръднала (както на килограми, така и на височина). Видях си и любимите чаршафи, с които спях винаги, когато отидех на гости на баба и дядо.
Те също си бяха все същите, точно каквито си ги спомням – меки, памучни чаршафи в лилави и розови тонове. Замислих се, че ако се увия в тях наистина може да се получат много красиви и уникални рокли. Така се замислих колко много съм се променила. Едно време единственото, което исках да нося, това бяха моите бели маратонки, а сега съм съгласна дори доброволно да сложа дамски обувки с токчета.
Но сега и времената са много по-различни спрямо онези, отпреди десет години. Тогава маратонки носеха само момчетата и малките деца. Беше прието младите девойки да ходяд със сандали или с открити обувки, които също бяха ниски. Също така всички момичета задължително трябваше да носят рокли, което мен наистина много ме дразнеше. Аз най-много да взема няколко чаршафи и да се увия в тях.
Не исках и да чуя за повече. Рокли носеха само момиченцата и лиглите. А маратонки носеха всички готини лапета. Аз не бях бях от тях, но пък винаги съм искала и аз да нося такива готини обувки. Сега единственото за което мога да мисля, е чаршафи. Но не да ги използвам като рокли, а да си легна следко-сладко в тях.